Амая, началото на края,

на нощния живот в Бургас!

AMAYA изглед от плажа

На въпросите защо нямам нова статия от доста време, 

отговорът е само един - Стреснах се! FB страницата ми след последните 2 статии, достигна до над 294 000 души. 

TheAdvisor DivDimitrov

Това, както каза мой приятел, са няколко областни града в България. НО ето ме отново с кратка история, за милата ни родна действителност. 

Малко за „Амая“:

За тези които не знаят, заведението се намира на самия морски бряг в бургаския квартал „Крайморие“. Достатъчно близо до града, но и достатъчно отделен, за да не се налага да захранва местната администрация с бонуси, касаещи шума. 

Според мен, това е най-добрата локация, на която въобще може да съществува плажно заведение тип нощен клуб, тъй като се намира в края на плажната ивица и граничи с парк, предлагащ огромен безплатен паркинг.

Очакванията ми към комплекса бяха огромни, не само защото вече имаше успешно възкръснал от миналото ресторант - клуб в Бургас, „Нептун“, но и защото дизайнът на клуба в комплекс „Амая“ по проект много наподобява култовото заведение Bedroom Beach в Слънчев бряг. 

  Опитът ми с „Амая“:

Помня, че преди две лета, с приятелите ми стигнахме по вода до „Амая“. Тъй като през деня там гост диджей беше наш приятел. Въпреки еуфорията, която обичайно създаваме с появата си, този път някак липсваше този „бум“. Може би цялостна концепция на работа на клуба тогава, не беше това, което очаквахме.

„Амая“ в наши дни:

Бях в последния ден на винаги недостатъчната отпуска. Денят беше понеделник, 12-ти август. Онова чувство за „още малко море“ надделя в мен и реших да отида да направя един плаж за час - два. За това кратко време нямах много опции да се отдалечавам и се сетих, че това може да се случи на „Амая“ - близко, бързо, удобно.
Спрях на огромния паркинг и веднага ми направи впечатление, че имаше общо 4 автомобила на паркинга и ако не бях звъннал предварително да резервирам места, щях да се обзаложа, че заведението не работи.

Още с влизането ми, всяка предишна надежда за светло бъдеще на това иначе уникално място за клуб, се изпари.

Гледка при влизане в заведението.

Пред мен се откри гледка на заведение в ремонт!

Имаше резон в това да има мрежести покривала, които да пазят до някъде сянка, но в това им състояние и цветово решение, както баба казваше „не бива“.

Пристъпихме плахо, докато едно много любезно, усмихнато и възпитано момиче – хостеса, успя да потуши временния ни смут. 

Вървейки с нея към нашите места нямаше как да не ни направят впечатление 2 неща: 

1. Амортизиралата се с времето и необновявана база:

пода на Амая

      2. Ужасната, и прекалено силна музика, която вкарваше едно допълнително 

напрежение в нас и като че ли и на останалите клиенти в заведението.

За наше щастие, заведението не беше равномерно озвучено /през деня, не знам как е вечер/ и в самия му край, където седнахме можехме да чуем какво си говорим, без да се надвикваме.

Веднага разбрахме кой е шефът на заведението, тъй като на опита ни да преместим чадър към избраното от нас легло, ТОЙ ни направи забележка с достатъчно силен тон, с който го чуха и останалите 12 души в заведението.

Преместихме се в зоната на заведението, където беше разрешено използване на чадърите им. 

Седнах, огледах се и всъщност осъзнах, че аз се намирам в дизайнерски шедьовър! 

След като някой е изял туршията си през дългата зима е рециклирал буркана от нея и го е превърнал в летен полилей. Да, всички външни лампи бяха дизайнерски буркани, на които им бяха запазени дори и капачките.

Буркан-полилей

Няколко вкусови рецептора в мен се пробудиха от мисълта за съдържанието, което може да е имало в бурканите преди да се превърнат в дизайнерски - я кисели краставички, я кьопоолу, я лютеница… а бе огладнях!

Дойде менюто…. мина ми.

меню-Амая

Държах в ръцете си меню-реликва! 

За момент помислих, че то /менюто/ е завещание от времето на ресторант „Кокошките“, върху който е и построен комплекс „Амая“ в цялостната му индивидуалност сега.

Мислите си, че това е върхът на дизайнерския гении? 

Имам новина за вас, в подножието на върха сме. 

Силуета на пиано в края на заведението

Една гледка не ми даваше мира, в края на терасата виждах силует на пиано, помислих си, ето тук вече са уцелили 10-ката, 

лежиш заобиколен от висящи буркани и гледаш морето, а в контраажур декоративно пиано. Викам си, това е достойно за STORY в социалните мрежи. 

Реших да се приближа повече и да го снимам. 

не беше пиано

Приближавайки се и виждайки пред мен това 

/както един приятел често казва/ „нЯщо“, изпаднах в ШОК! 

Гледайки небрежно разпръснатата слама в подобието на маса:

нЯщото от близо

осъзнах, че „нЯщото“ беше събрало в себе си цялото състояние на нощния живот в град Бургас. 

ТО олицетворяваше безнадеждно загубените клиенти на града, които по една или друга причина избират други локации за забавление и/или живеене. 

Разбира се, сега завършващите ученици, за които се борят няколко нощни клуба в Бургас, не са таргет група за подценяване, но е жалко че тя е и единствената.

Краткият ми плаж, завърши с кратък извод:

Хубавата локацията на „Амая“ е като хубавата инфраструктура в Бургас, 

а „нЯщото“ пълно със слама е като общинарите, които трябва да привличат инвеститори в града - има ги, но никой не знае какво по дяволите правят там.

Съветът ми:

Към общинарите:

Сигурен съм, че всички големи евро и държавни фондове, които усвоявате са апетитна хапка, но ако политиката Ви относно задържането на кадърни хора в града и привличане на инвеститори продължава да липсва, то прекрасният ни център ще продължи да е пълен с хора само 2 месеца в годината, дори и когато вашите деца, очаквано наследят общинските Ви места.

Към Вас:

          Трябва да отидете до „Амая“, въпреки странните /според мен/ дизайнерски решения в клуба. Без значение дали ще пушите наргиле или ще си поръчвате нещо за хапване и пиене, там ще срещнете едни от най-любезните момчета и момичета, които някога са Ви обслужвали. 

А и трябва да сте луди, ако пропуснете да блеснете в мрежата поне с едно стори на #нЯщото.

За още от мен:

 FB:     DivDimitrov

 Instagram:     DivDimitrov